Окръжната прокуратура в Перник протестира текстове в наредбата на ОбС -Ковачевци за опазване на обществения ред

Окръжната прокуратура /ОП/ в Перник е внесла протест срещу текст в разпоредбата, касаеща опазването на обществения ред и спокойствието на гражданите на територията на община Ковачевци.

При проверка по реда на надзора за законност, извършена от ОП, е установено, че въпросният нормативен акт е приет от Общинския съвет в Ковачевци в нарушение на Закона за вероизповеданията.

С правилата на подзаконовия акт, какъвто е наредбата, се забранява публичното изразяване на верски убеждения от представители на вероизповедания, които не са регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията

В протеста е посочено, че компетентността на издателя на наредбата не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е предвидена възможност за делегиране – предоставяне част от правомощията от горестоящ административен орган към някой от подчинените му такива.

Според Окръжната прокуратура е неприемливо местният орган на власт да обвързва правната възможност за изразяване въобще на верските убеждения с регистрирането на дадено вероизповедание.

Предстои произнасянето на съда по искането на прокуратурата да бъде отменен като незаконосъобразен текстът на Наредбата, приета от Общинския съвет Ковачевци, като постановен в нарушение на нормативен акт от по-висока степен.

В съответствие с конституционно установените принципи, разпоредбите на Закона за вероизповеданията уреждат правото на вероизповедание като основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. Това включва и правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва свободно своето вероизповедание. Същото се отнася и за практикуването му – индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.

Това право обаче не е безгранично и реалното му упражняване не може да бъде насочено срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Религиозните и други убеждения не могат да бъдат основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите. В този контекст именно държавата, като публична власт, следва да осигури баланс между правото на вероизповедание и благата, които законодателят приема, че могат да се накърнят.

Отделен е въпросът, че в преамбюла на Закона за вероизповеданията се прокламира правото на всяко лице на свобода на съвестта и вярата, а това са сфери, които по своята правна същност не познават никаква правна санкция. Приобщаването на човека към едно или друго изповедание зависи от неговото убеждение, върху което никоя публична власт не може да упражни въздействие.

С

Източник: PernikToday