BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Феноменални експонати, уникални за Европа и открити в Пернишко чакат да ги видите в музея

Регионалният исторически музей (РИМ) в Перник експонира праисторическите си съкровища си в нова, модерна среда. Така институцията постига световен стандарт, съответстващ на представените в колекцията й уникати, категоричен е археологът Анета Бакъмска.

Музеят в миньорския град притежава най-богатата нефритена колекция и най-дългата мънистена огърлица от времето на неолита в Европа. Антиките са открити при разкопки край радомирското село Гълъбник на неолитно селище от началото на VI-то хилядолетие пр.Хр. Нефритът е използван до VІ и V хил. пр. Хр., когато изчезнал от Балканите, чак до съвременността.

Огърлицата е намерена в опожарена в ранния неолит къща в Гълъбник. Накитът най-вероятно е събиран с поколения, защото показаната в музея част от него е дълга 16,8 м, има над 10 000 мъниста от средиземноморски миди, молюски, камъчета, минерали. Мънистата преливали в розово и бежово, пожарът обаче обезцветил праисторическото бижу, класифицирано като феноменален експонат.

Във всяко селище обикновено се намират само единични мъниста, находка като огърлицата досега не е известна, посочи Бакъмска. Предполага се, че накитът е бил затрупан от падналия вследствие на огъня дом, което е помогнало да се съхрани и достигне до нас.

В отлично състояние е нефритен разпределител, открит заедно с наниза и смятан за венец на находката. Направен е от тъмнозелено парче нефрит с черни примеси. Екземплярът е единствен известен досега от времето на ранния неолит. Експерти го определят като изключителен, от една страна заради материала, понеже нефрит в момента не се среща в териториите, познати от неолитните хора, от друга затова, че античните му притежатели са успели да го пробият.

Археолози са се опитвали преди години с инструментите, които са използвали неолитните хора, да пробият нефрит, но не са могли, разказа Бакъмска. По думите й специалистите днес не знаят как са обработвали нефрита праисторическите обитатели на земите ни.

„Сега най-големият въпрос е откъде неолитните хора са добивали суровината при положение, че в познатия им свят (от Анатолия до Източна Унгария) нефрит няма. Възможно е да са изчерпали находищата, или някакъв катаклизъм да ги е затрупал“, сподели Бакъмска. Според нея не е изключено селищната могила в Гълъбник да е дължала богатството си именно на нефрита.

В обновената зала по праистория на РИМ – Перник е експонирана и най-голямата нефритена находка от времето на неолита на Балканите – жезъл с 36 см дължина. Той е забележителен, никой не е допускал, че може да се намери тук, твърди Бакъмска. По думите й предметът е изработен изключително качествено.

В Перник е изложена и много впечатляваща керамика, характерна само за долината на Горна Струма. Част от намерените експонати са култови масички, антропоморфни фигури, каменни брадви. Изящните купи на високи крачета нямат аналог в нито една едновременна културна група. За зрителя, възпитан естетически от Пикасо, тези предмети са с особено очарование, въздействието им е много модерно, според експертите от РИМ.

Източник: Дарик Нюз

Коментари

коментара

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!