Някъде в Перник: Чудовището замахна с брадвата, осакати Начо и се прибра да спи

По земята се разхождат демони в човешки образ и един от тях живее някъде из Перник. Звярът броди из миньорския град, прикрил с черни дрехи още по-черната си душа, и влачи след себе си злото… Там, от ляво, той няма сърце, там зее пропаст. И не го чувате, и не го виждате… Но сега ще видите кървавите му дири…

Те остават върху главичката на Начо – добродушното гонче, попаднало в неподходящия момента на неподходящото място и завинаги в съзнанието на онези две жени с невидими ангелски крила, попаднали на земята, за да лекуват следите на злото.

Една неделна вечер в началото на юни, някъде из Перник, едно живо същество агонизира… И вероятно не разбира защо нощта изведнъж е станала още по-тъмна и зловеща. От челото му блика кръв, в окото му цари мрак…

„Към 10 ч. в онази неделна вечер ми се обадиха, че куче с обляна в кръв глава лежи под ЖП-гарата и трепери. Обадих се на другата доброволка, Надя Райкова, и отидохме да го търсим. Момче и момиче ни насочиха зад едни блокове – там, в тъмното, лежеше Начо с разцепена глава и изскочило оченце…“, разказва пред „Училище за любов“ Марияна Николова, доброволец към Общинския приют в Перник.

Двата ангела в женски образ пренасят на ръце Начо до Ветеринарния център в града, който д-р Йорданов отваря в 23 ч. заради спешния случай. Специлистът оглежда пораженията и се произнася, че Начо е осакатен с нещо тежко и остро, вероятно брадва.

„Черепът му беше спукан. От удара е било засегнато дясното око, а другото беше с възпален очен нерв. Около врата на Начо имаше следи от нашийник. Гонче е, младо, на около 2 години. Вероятно са го изхвърлили, може би той се е връщал и тогава са се опитали да го убият“, смята Марияна.

След прегледа в клиниката следва операция за отстраняване на засегнатото око. „Извадиха окото и започна лечение на другото, защото той не виждаше изобщо. Сега Начо живее в приюта. Един човек го хареса от публикацията ми, дойде два пъти, разходи го и обеща, че през септември ще го вземе… Но дали ще дойде… И сега Начо чака. Добричък, обожава да го целуват, гушва се и притихва“, говори ангелът на име Марияна.

А демонът ли? Той още вижда, още диша, още броди из улиците на Перник. Вероятно и спи спокойно, защото освен сърце, е опериран и от съвест.

Но някъде, някога ще се изправи очи в очи с Възмездието!

Защото Доброто винаги побеждава!

Текст „Училище за любов“

Ако по някакъв начин искате да помогнете на Начо, това е страницата на доброволците към Общинския приют в Перник

Ако искате да помогнете финансово за кучетата, които Марияна и Надя спасяват, това е сметката на ветклиниката в града:
„КИЕВ 2016“ ЕООД
Уникредит Булбанк
BG58UNCR70001522530232

Коментари

коментара

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!