Областният управител на празника на бозата в Радомир

 

Община Радомир бе домакин на четвъртия у нас празник на бозата. Градът е известен с бозаджийския занаят още от втората половина на 19 в. и се превръща в част от основния поминък на местното население. Пренесен е от албанци, които по това време се заселват там. Повече от 150 години по-късно на чаршията в Радомир бе пресъздадена атмосферата на тази епоха. Инициатор и организатор на събитието е Община Радомир.

Специален гост на празника на бозата бе и областният управител Ирена Соколова, която поздрави присъстващите:

 

„Радомир е средновековен град с традиции, будно национално съзнание и свидетелства за забележителни личности и събития.

През миналия век регионът е столица на бозаджийството. От 10 години тук се чества празникът на бозаджията, заедно с откриването на едноименния паметник пред местното читалище, а от четири радвате малките и големи жители с празник на любимата и характерна за региона, но и страната резлива напитка – бозата. Технологията за правенето на боза е специална, по уникална стара рецепта, което още повече се превръща в символ и запазена марка на общината. Потопете се в магията на този празник, в този слънчев ден и се гордейте със свидетелствата на миналото“, сподели губернаторът.

 

Празникът под наслов „С боза, гозба и песен“ започна в „Стойова къща“, където посетителите можеха да разгледат използваните в бозаджийството съдове. Отново оживя и старата чаршия, където отвори врати импровизираната сладкарница на родоначалника на занаята в Радомир – албанеца Али Сербез. Младежи, облечени като бозаджии пък разнасяха боза, а вестникарчета предлагаха оригиналната рецепта за приготвянето ѝ.

 

Празникът продължи с алея на занаятите и обособен кът, където беше приготвена и прочутата „Радомирска кавърма“, която присъстващите имаха удоволствието да опитат.

Първият местен бозаджия в района на Радомирско е Димитър Калгарийски от село Чуковец, а първата бозаджийска работилница датира от около 1880 г. Най-старите майстори правели гъстата течност от просо. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена – от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг. Днес в центъра на Радомир се издига паметник на бай Илия бозаджията.

През 30-те години на ХХ век е пуснат слух, че от Радомир до София ще се изгражда бозопровод.Това не се случва, но и до днес радомирската боза се слави из цяла България, а производството на боза продължава да дава препитание на местните хора.