Преди 75 години пернишките рудничари започват една от най-масовите политически стачки у нас

Преди 75 години пернишките рудничари започват една от най-масовите политически стачки у нас.

Рано сутринта на 7-ми септември 1944 г. миньорите от рудник „Куциян“ приемат призива на ЦК на БКП за всеобщо въстание на миньорите в Перник и започват една от най-масовите политически стачки в България до този момент, припомнят от местната организация на БСП. Те спират работа и овладяват рудника. В помощ на работниците идват бойни групи, които прекъсват телефонните връзки с рудника, разоръжават охраната на лагера „Куциян“ и заедно с миньорите освобождават 800 души затворени там. Миньорите, повече от 3000, заедно с освободените от лагера, повеждат митинг към Минната дирекция с искане за смяна на правителството на Константин Муравиев. В местността „Хумни дол“ стачниците са пресрешнати от полицейски части и започва престрелка, в която са убити 6-ма стачници. За да се разпръсне стачката, от София, Радомир и Брезник са отклонени внушителни военни и полицейски сили, което улеснява провеждането на въстанието на 9-ти септември в София. В писмо, изпратено до Георги Димитров, свързано с тези събития, се казва: „Трябва с радост да подчертаем др. Димитров, че пернишките миньори, които ти пръв си учил в организация и стачна борба, не посрамиха своите традиции“.

Традициите в стачната борба, за които се говори в това писмо, са поставени със стачката на пернишките рудничари, обявена на 18 юни 1906, която продължава 35 дни. В първата масова стачка в България участват около 1000 работници. Стачниците издигат искания за 8-часов работен ден, за право на сдружаване на миньорите в синдикат, за увеличаване и редовно изплащане на надниците. Стачката завършва с победа на работниците. Сред ръководителите са Димитър Благоев, Георги Кирков и Георги Димитров, който се проявява особено активно. По – късно, на 1-ви юли 1919 г., отново под ръководството на Георги Димитров 7000 пернишки миньори прекратяват работа с искане за редовно изплащане на надниците, които тогава не са плащани няколко месеца. На следващия ден ръководството на мините подписва протокол, с който се задължава да изплати надниците за последните два месеца, да изплаща в бъдеще редовно надниците, да ги увеличи с 20%, да подобри храната, работното облекло и жилищните условия на работниците, да върне на работа уволнените и интернираните 150 работници и да им изплати определени обезщетения. Така стачката на 7-ми септември 1944 г. става третата масова пернишка стачка, на която миньорите издигат своите искания.

Източник: PernikToday