Проф. Вучков не прежали голямата си любов

Телевизионният ефир безвъзвратно опустя – на 83-годишна възраст, след инфаркт, почина легендата  Юлиан Вучков.  Той издъхна в неделя на път към Военна болница, няколко часа преди последното си предаване по „Евроком“.

Животът на професора не беше никак лесен в последните две години, след като си отиде неговата любима жена Диана. Той обитаваше малък апартамент в центъра на София, пълен с книги и картини, вдъхновението и енергията не го напуснаха до последно, но беше много самотен и безпомощен в ежедневието. Нямаше кой да му сготви любимата супа, да го изведе на разходка сред природата, с кого да сподели размислите си? Радваше го любовта на многобройните му почитатели, които го разпознаваха по уличките край НДК, и с които се спираше да разговаря.

Доктор на науките, есеист, публицист, театрален и литературен критик, всепризнат ерудит, професорът бе най-емблематичният и колоритен водещ в тв ефира. Той бе любимец на поколения зрители, а на популярността му можеха да завидят куп самопровъзгласили се за телевизионни и интелектуални величия. Професорът остава недостижим с нестандартния си и често скандален стил на изразяване, с непримиримостта към пошлостта и бездарието, с безпощадните си присъди за силните на деня, с острата си социална позиция, която заявяваше в култовите предавания „Размисли и страсти” и „Времена и нрави”. Това му спечели както приятели, така и врагове, но най-вече обожанието на публиката.

„Юлиан Вучков е феномен. Безпрецедентно явление! Той е рядко енциклопедична фигура и впечатлява с огромната си култура. Рядко приживе някой се е сдобивал с титлата легенда като него”. Това каза кинорежисьорът на „Време разделно” Людмил Стайков в документалния филм „Студиото на живота”, който бе направен по повод 80-годишнината на професора и излъчен по „Евроком”. „Дори в момента, когато говори, Вучков ражда идеи, защото е творец”, изрази възхищението си към него и грандамата на Сатирата Стоянка Мутафова. Професорът бе сложна личност, помирила в себе си драмата на две епохи. По времето на Живков той бе главен редактор на вездесъщото списание „Театър” от 1969  г. до 1990 г., носеше му се славата на идеологически цензор, от него зависеше съдбата на всяка нова пиеса. При демокрацията той си извоюва популярността на ерудиран и харизматичен водещ, чиято фантазия, богат речник, интелект и точно политическо око бяха на върха си. „Юлиан Вучков беше значимо име и преди 10 ноември 1989 г., но неговият мащаб като личност се разкри след тази дата. Може би истинското постижение на Промяната се оказа това – разбра се кой докъде е”, написа Петко Симеонов в социалната мрежа след вестта за кончината му.

Хората, които го познаваха отблизо, определяха професора като шумен, забавен и безкрайно самотен. До мига, в който среща Диана Душкова, филолог, преводачка от руски и полски език, с която бяха заедно от 2004 г. Нарича я подарък от съдбата, а историята им е достойна за филм.

Той я вижда за пръв път, когато тя е едва на 19 г., а той – ерген на 37 години. Запознава ги баща ѝ, известният детски писател Атанас Душков. „Тя бе една красавица, истинска самодива, излязла от сънищата”, спомня си професорът. По думите му обаче тогава Диана никак не го харесала, а и била прекалено млада. Всеки продължил по пътя си, а втората им среща след десетилетия наистина се оказала съдбовна.  “Това беше през 2004 г. Виждам една жена стройна, елегантно облечена. Казвам си – дано да е сама. Започнах да я ухажвам и чак след като имахме няколко срещи, задълбочени във всяко едно отношение, разбрах, че това е Диана Душкова, момичето, което бях видял преди години”, спомня си професорът. „Диана вече много ме харесваше. Допадна ми нейната хубост, женственост, чар, но тя е и свръхинтелигентна. Диана е единствената жена, която съм обичал”, призна преди време в интервю професорът.

Диана имаше своите минуси като всички нас, простосмъртните на тази земя. Тя беше красиво-горда, достолепна, зашеметяващо представителна. Но и свръхранима, болезнено чувствителна. Притежаваше лошия шанс да бъде нападната от няколко болести, а и беше дълбоко ранена от лошото отношение на своя покоен съпруг и на своя син. И по други поводи, но и по тези, нямаше душевен покой и често плачеше, макар че не беше слаб човек. Всички тези фактори бяха причина да си отиде толкова преждевременно, макар че аз дълго се борих да бъде здрава заедно с едни от най-добрите лекари в страната.

Тя беше достойна за уважение. Беше обичана и ценена от всички, които я познаваха. Те с възторг слушаха нейните разкази и впечатления от живота. Много от тях търсеха нейните съвети и се справяха по-добре с възникналите им тежки проблеми, защото тя ги зареждаше с безкрайната си душевна щедрост, с вяра в добрите им страни. Беше завършила славянска филология. Беше преподавателка по българска литература и български език в гимназията за приложни изкуства. Нейните качествени ученици я обожаваха. Неспирно влизаха в контакти с нея по телефона и най-вече чрез интернет. Споделяха, че тя ги е въоръжила не само с много литературни знания, а и с мъдрите си виждания за изкуството да се живее човешки. Все подчертаваха, че тя показва какво означава културният, но и топлият човек.

Диана се издигаше много над редовото човешко присъствие в живота. Тя беше сложна и много ярка, всестранно развита личност. Беше една малка библиотека, дори една джобна енциклопедия. Познаваше дълбоко цялата българска и руска литература. Но и върховете на нашето и световното театрално, филмово, музикално, изобразително творчество. Нямаше важна тема, която да не е минала покрай нея. И която да не е преживяна, осмислена от нея. Покъртително беше нейното чувство за справедливост и за ненавист към несправедливостта.

Животът ми с нея беше едно рядко, а донякъде и невиждано богатство. Защото ние имахме изпепеляващо ни душевно и физическо сродство, общи позиции за света. Разминавахме се само доколкото аз бях желязно организиран, а тя беше артистично разпиляна. Не беше достатъчно самокритична, самовзискателна. Не обичаше да поправя грешките си. Но какво са всичките тия слабости в съпоставка с толкова много и толкова разнообразни нейни достойнства, които я очертаваха като цяла една човешка вселена”.

През 2017 г. след боледуване Диана си отиде от този свят. След кончината ѝ проф. Вучков бе съсипан, здравето му се влоши и той започна да се срива. Юлиан бе дългогодишен автор на „Ретро” и в нашите дълги телефонни разговори споделяше мъката си по Диана и само при споменаването ѝ започваше да плаче неутешимо. „Тя беше слънцето в моя живот. Беше моята единствена и моята голяма любов. Винаги ще бъде с мен и в мен”, казваше той, вече останал без човек до себе си.

Изключително трудна се оказа задачата по организиране на погребението на професора, писа ПИК. Точно поради факта, че той няма семейство и деца, нито други близки хора, които да го изпратят в последния му път. Единственият му роднина е неговият полубрат – актьорът Михаил Петров, с когото обаче той не поддържаше отношения. Затова погребението се урежда от телевизия „Евроком“, където проф. Вучков до последно имаше предаване. „Водещият на „Времена и нрави“ Юлиан Вучков по телевизия „Евроком“ бе еталон за професионализъм през целия си съзнателен живот. Словесно острие и коректив на власт и общество, проф. Вучков не се примири с пошлостта и лъжата!“, пишат във възпоминанието от „Евроком“./retro.bg

На 26 септември, четвъртък, от 12 ч., в църквата „Свети Седмочисленици” ще си вземем последно сбогом с Юлиан Вучков.

Източник: PernikToday